Хронология на Затворената врата

 

1844

22 октомври

Голямото разочарование. Христос не се завръща в деня определен от Уилям Милър.

 

декември

Повечето от привържениците на Милър се завръщат в предишните си църкви. Някои продължават да настояват, че движението е било правилно. Те учат:

  • Исус влиза в пресветото място на 22 октомври 1844 год.
  • Исус е изпълнил притчата за десетте девици, където младоженеца „влиза в” с петте готови девици.
  • Вратата за спасение е „затворена” за тези, които не са били част от движението на Милър.
  • Сега те са влезнали във време на изпит и Исус ще се завърне в границите на една година.

 

11 декември

Уилям Милър пише: „Ние извършихме нашето дело в предупреждение на грешниците и в опит да събудим формалната църква. В своето провидение, Бог е затворил вратата; ние само можем да се насърчаваме един друг да бъдем търпеливи.” (Advent Herald, Dec. 11, 1844).

1845

януари - декември

Елън Уайт започва да получава видения относно „затворената врата”. Джон Магуаяр, очевидец на нейните видения в неговия дом казва: „Ние познаваме добре курса на Елън Уайт, ясновидката, когато беше в Мейн. Първите видения, която тя имаше бяха в моя дом в Полша (град в САЩ). Тя каза, че Бог й е казал във видение, че вратата на милостта е затворена и вече няма никакъв шанс за спасението на света.”(The True Sabbath, by Miles Grant, p. 70)

 

Г-жа L.S. Burdick беше добре запозната с Джеймс Уайт и Елън Хармън в началото на 1945 год. Елън получаваше това, което е наречено видения и каза, че Бог и е показал във видение, че Исус Христос е станал и на десетия ден от седмия месец, през 1844 год. е затворил вратата на милостта и е напуснал посредническия трон и че целия свят е осъден и изгубен и вече никой грешник не може да бъде спасен. (The True Sabbath, p. 72).

 

7 февруари

O.R.L. Crosier публикува своето разбиране относно влизането на Христос в Пресветото място на 22 Октомври 1844 год. в Day Star. По късно г-жа Уайт одобри публикуваното като „истинска светлина”.

 

19 февруари

Уилям Милър изразява своето вярване, че през последните пет месеца никой грешник не е бил обърнат. „Аз не съм видял истинско обръщане след (22 Окт. 1844 год.). (Voice of Truth), Feb. 19, 1845.

1846

20 април

Otis Nichols, вярващ в Елън Уайт и очевидец на нейните видения пише до Уилям Милър: „Нейната вест... ги насърчава да се държат за истината и за движението от седмия месец и че нашето дело за номиналната църква и света е приключило и това, което остава да се извърши е само за дома на вярата.”

 

есента

Джозеф Бейтс се среща с Елън Уайт и Джеймс Уайт. Те приемат учението на Бейтс, че Деня на омилостивението ще продължи седем години и ще приключи през есента на 1851 год. „Седемте места попръскани с кръв на златния олтар и пред омилостивилището, представят съдебната продължителност за живите светии в Пресветото място, която се равнява на седем години и през цялото това време, те ще страдат. Накрая Бог ще ги освободи,  `тъй като кръвта е, която прави омилостивение за душата`.(Лев. 17:11) След това числото седем ще приключи в деня на омилостивението.” (The Typical and Anti-typical Sanctuary, p. 10, 1850)

1847

април

Джеймс Уайт публикува "A Word to the Little Flock." В нея откриваме:

 

„Елън Уайт получи видение, в което тя видя адвентистите ходещи по една пътека към небето. Тя видя, че някои падат от пътеката и за тях тя написа: `Беше невъзможно за тях да се изкачат отново на пътеката и да отидат в града., както целия грешен свят, който Бог беше отхвърлил.`

 

Джеймс Уайт:

 

От възнесението, до затварянето на вратата, през октомври 1844 год. Исус стоеше с широко разтворени ръце на любов и милост, като беше готов да приеме и да защити делото на всеки грешник, който би дошел при Бог чрез Него. На десетия ден от седмия месец, 1844 год., Той премина в Пресветото място, където е милостив `първосвещеник за Божия дом.`”

1848

януари - декември

Много от последователите на Милър отхвърлиха учението за „затворената врата” до края на годината. O.R.L. Crosier, автора на адвентното учение за светилището ни казва относно своята опитност през 1848 год.:

 

„Аз пазих седмия ден почти цяла година до около 1848 год. През 1846 год. аз обясних идеята за светилището в статия в извънредно издание на Day Star, Cincinnati. Целта на тази статия беше да подкрепи теорията, че вратата на милостта е била затворена, теория, която аз и повечето адвентисти, които бяхме приели вестта на Милър, подържахме от 1844 до 1848 год. Да, аз знам, че Елън Хармън, сега г-жа Уайт – поддържаше теорията за затворената врата през това време.

1849

 

Джозеф Бейтс обявява, че времето на скръбта започва. „Сега времето на скръбта започва...("A Seal of the Living God", 1849)

 

24 март

Г-жа Уайт получава видения в Topsham, Maine, които потвърждават вярата в затворената врата. „Бог ми даде две видения, когато бях там, за утеха и сила на братята и сестрите. Брат Стоуел беше убеден в затворената врата и във всичката настояща истина, в която се съмняваше.” Manuscript Releases, Vol. 5, p. 93

 

август

Елън Уайт поставя доктрината за затворената врата, като централно учение на църквата, вест за свидетелството на Исус. „Там ми беше показано. че заповедите на Бог и свидетелството за Исус не могат да съществуват отделно от доктрината за затворената врата...

 

По късно, в същата статия виждаме как един ангел й описва състоянието на грешниците:

 

Придружаващият ме ангел ми каза да гледам за тежкия труд на душата за спасението на грешниците, както беше в миналото. Аз гледах, но не можах да го видя, тъй като времето за тяхното спасение беше отминало. (Present Truth, August, 1849).

 

септември

Местна епидемия е приета като изпълнение за края на света. Г-жа Уайт предсказва, че тази епидемия ще се разпространи навсякъде. „това, което сме видели и чули за епидемията е само началото на това, което ще видим и чуем. Много скоро умрелите и умиращите ще бъдат навсякъде около нас.” (Present Truth, Sept. 1849).

 

декември

Дейвид Арнолд пише в Настоящата истина. „Следователно ние сме доведени от силата на обстоятелствата и изпълнението на събитията, до неопровержимото заключение, че на десетия ден от седмия месец (юдейско време) в есента на 1844 год. Христос привърши своята служба на продължително застъпничество в първия отдел на небесното светилище и ЗАТВОРИ ВРАТАТА, която никой не може да отвори и отвори вратата на втората част на светилището, т.е. Пресветото място, която врата никой човек, не може да затвори (виж Откр. 3:7-8) и премина през втората завеса, като представи пред Бог Отец, чрез нагръдника  на присъдата, всички тези, за които сега Той действа като ходатай.” (Present Truth, Dec. 1849)

1850

10 февруари

„Затворената врата” е открехната, за да може хората, които са били християни през 1844 год., но никога не са чули вестта на Милър, да влезнат в църквата. В своето писмо до брат и сестра Колинс от 10 февруари, 1850 год. г-жа Уайт казва: „Много души идват от всякъде заради истината. Това са тези, които не са чули адвентните доктрини...”

 

април

Елън Уайт казва: "Това е началото на голямото разтърсване.” (Present Truth, April, 1850)

 

април

„Затворената врата” е отворена още малко, за да позволи децата на грешниците да влезнат. „Тогава (1844 год.) те (малките деца) бяха в състояние на невинност и имаха право имената им да са записани на нагръдника на присъдата, точно, толкова колкото тези, които бяха грешили, и бяха оправдани, и затова са обект на настоящето посредничество на нашия велик Първосвещеник.” (Present Truth, April, 1850).

 

април

Джеймс Уайт пише, че Божия народ вече е напуснал Вавилон, (Протестантските църкви): „Вавилон, номиналната църква е паднала. Божият народ излезна от нея. Сега тя е синагогата на Сатана (Откр. 3:9).” „И стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица.”(Откр. 18:2) (Present Truth, April, 1850)

 

май

Джеймс Уайт пише: Този, който възразява, казва:`Вратата на милостта няма да бъде затворена, докато Исус не дойде.` Никъде в Библията ние не четем, за такава врата, като вратата на милостта, нито учим, че такава врата е била затворена през 1844 год. Божията `милост пребъдва завинаги`. Виж Пс. 136; 106:1; 128:1. Той все още е милостив към своите светии и винаги ще бъде, а Исус е все още техния адвокат и свещеник. Но грешника, към когото Исус беше протягал ръцете си непрекъснато, и който е отхвърлил предложението за спасение е останал без адвокат, когато Исус напусна Святото място и затвори вратата през 1844 год.” (Present Truth, May, 1850)

 

27 юни

Г-жа Уайт има видение за скорошното завръщане на Христос: „Придружаващият ме ангел ми каза: `Времето почти и свършило. Приготви се, приготви се, приготви се...` сега времето е почти свършило... и това, което ние сме изучавали дълги години, те трябва да научат  за няколко месеца.” (Early Writings, pp. 64-67).

 

29 юли

Г-ца Сара Хармън, по възрастната сестра на г-жа Уайт в писмо, написано до г-жа P.D. Lawrence, 29/30, юли 1850, казва: „Аз вярвам, че това е последната зима която ще видим преди идването на Исус, нашия велик Първосвещеник. О, нека живеем за Бог и да жертваме за Него с верност.”

 

24 Август

Елън Уайт пише в писмо относно списанието „Настоящата истина:” „... изреченията, които бяха публикувани, бяха писани чрез Божия Дух, и ще зарадват сърцата на жадните, а Сатана знае, че те ще наранят неговото дело, тъй като чрез тези свидетелства ще се види, че повечето от адвентния народ някога вярваше, както ние вярваме, че врата беше затворена през 1844 год. Отпечатването на тази ясна, чиста истина в списанието... ще накара много хора да се решат за истината и да заемат твърда и непоклатима позиция, за Бог и Неговата истина. (Ms 7, 1850)

 

август

„Затворената врата” беше отворена още малко, за да позволи на Хърман Чърчил, човек, който не е бил вярващ през 1844 год. да влезе в нея. Според председателя на Генералната конференция Джордж Бътлър адвентистите били „твърде изненадани”, че невярващ човек проявява интерес към тяхната вест!

 

септември

Г-жа Уайт обявява, че времето почти е свършило: „Някои гледат твърде надалеко за идването на Господ. Времето е продължило няколко години повече, отколкото те очакваха, така че те очакват, че то ще продължи още няколко години повече... Аз видях, че времето за Исус, да пребивава в Пресветото място е почти свършило, и това време ще продължи само малко.” (Early Writings, p. 58, ed. 1907)

 

декември

Сестра Уайт казва, че противопоставяне на затворената врата е хула срещу Светия Дух. „След това видях Лаодикийците (адвентистите от първия ден) ... Осмеляват ли се те да признаят, че вратата е затворена? Грехът срещу Светия Дух е да се препише на Сатана това, което принадлежи на Бог или това, което Светия Дух е извършил. Те казваха, че затворената врата е от дявола, а сега признават, че тя е срещу техния живот. Те ще умрат от втората смърт.” (Ms 11, 1850, pp. 3, 4)

1851

21 юни

Видението на г-жа Уайт в Камбен Ню Йорк: „След това видях, че Исус се помоли за своите врагове, но това не бива да ни кара да се молим за грешниците, които Бог е отхвърлил. Когато Той се молеше за своите врагове, за тях все още имаше надежда и те можеха да бъдат спасени чрез Неговите молитви и след това, когато Той беше Посредник във външната част на светилището за целия свят, но сега неговия Дух и симпатия са оттеглени от света и нашата симпатия трябва да е с Исус и трябва да бъде оттеглена от безбожните.”

 

19 август

Джозеф Бейтс пише: „Ние разбираме, че Той (Христос) беше посредник за целия свят, служейки в Святото място (Евр. 9:26) в светилището, от деня на Петдесетница (31 год. след Христос) до определеното му време, края на две хиляди и тристата дни или години – есента на 1844 год. В това определено време, вратата беше затворена срещу Сардиската църква (Протестантската църква) и грешния свят.” Review and Herald, Aug. 19, 1851

 

август

Джеймс и Елън Уайт публикуваха "Experience and Views", малка брошура с 64 страници. В тази брошура няма забележка за "Вест към малкото стадо," нито за „Настоящата истина”, въпреки, че седемте въведителни страници са копирани дума по дума от тези две публикации. Всички забележки за „затворената врата” са извадени от това издание.

1853

 

Джеймс Уайт признава, че затворената врата е открехната: „Докато великото дело, за спасението на хора приключи с 2300 дни, само няколко днес се приобщават към Христос...” Review and Herald, No. 3, p. 176

 

След 1851 год. доктрината за Затворената врата изчезва

 

Учението за затворената врата, за което Елън Уайт казва, че е част от свидетелството за Исус, беше преизтълкувано от Джеймс и Елън да означава, че вратата е затворена само за тези, които са отхвърлили вестта от 1844 год. След 1851 год. учението за затворената врата, едно от главните доктрини на ранната адвентна църква, бързо изчезна от техните писания. Почти никой от новите адвентисти никога не чу за нея, нито знаеха, че пророка я е видял във видение.