Кратък преглед на доктрината за

Затворената врата

 

След като Христос не се завърна през 1844 год. настана голямо объркване всред последователите на Уилям Милър. Повечето от последователите му се завърнаха в църквите си, но други бяха твърде засрамени, за да признаят своята грешка или се чувстваха твърде унизени, за да се завърнат. Учението за затворената врата се породи всред тези хора. То беше развито върху притчата за десетте девици в Мат. 25. Тези хора вярваха твърдо, че те са отправили „среднощния вик” (Мат. 25:6) и че Исус, Младоженеца, е дошел на сватбената трапеза на 22 октомври 1844 год.

 

А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.” (Мат. 25:10)

 

Те учеха, че на 22 октомври 1844 год. Христос е станал и преминал от Святото в Пресветото място на небесното светилище. С преминаването му в другата част на светилището вратата на спасението е била затворена за всички, освен тези вярващи в пришествието, които са се присъединили към движението на Милър. Те вярваха, че Исус е бил „затворен” със Своя специален народ и ги е подготвял да наследят Неговото царство. Те вярваха, че след 22 октомври 1844 год. Христос се е грижел само за Израел (вярващите в пришествието). Те учеха, че Христос изпитва своите деца относно определени точки на истина, такива като съботата, и че тяхната работа за спасението на други е приключила.

 

Джозеф Бейтс поддържаше идеята, че ще последва период от седем години, през които Христос ще изпита своите деца и че Христос ще се завърне на земята през 1851 год. През 1848 год. имаше война в Европа, и след нея последва епидемия и вярващите адвентисти приеха тези събития за знак, че времето на скръбта е започнало.

 

Елън Уайт имаше видения, които подържаха доктрината за затворената врата, а вестника на Джеймс Уайт – Настоящата истина – оповестяваше учението за затворената врата до 1850 год. Доктрината беше отхвърлена от Уилям Милър и повечето от ръководителите на движението на Милър. Тя беше приета от малко число последователи на Джозеф Бейтс и семейство Уайт.

 

В началото на 1850та година „затворената врата” започна да се открехва. На тези, които бяха християни в 1844 год., но са нямали възможността да чуят вестта на Милър, свързана с определяне на времето на пришествието, беше позволено да влезнат в църквата. Към кроя на 1850та година „затворената врата” се отвори още малко. Адвентистите бяха шокирани, когато един мъж, който не беше вярващ в 1844 год. прие вестта на адвентистите през август, 1850 год. и започна да посещава техните събрания. За тях това беше първото обръщане на невярващ човек след 1844 год.!

 

В 1851 год., когато стана ясно, че Христос няма да се завърне, Джеймс и Елън Уайт промениха своето учение относно „затворената врата”. Джеймс Уайт изостави списанието „Настоящата истина и започна ново списание Advent Review and Sabbath Herald. Той преиздаде виденията на своята съпруга в 1851 год., но внимателно извади тези части, които се отнасяха за неправилната доктрина за „затворената врата”. Доктрината изчезна от писанията на водачите и повечето от ново повярвалите в църквата никога не чуха за нея нито имаха каквато и да е идея, че техния пророк е видял във видение „затворената врата” за спасение.