|
|
|
Пророчеството от 2300 години Изграждането на предположения От Ернесто Гил
Църквата на адвентистите от седмия ден твърди, че пророчеството за „2300 вечери и сутрини” в Дан. 8:14, е било изпълнено на 22 октомври 1844 год. Църквата твърди, че Уилям Милър е този, който движен от Светия Дух е открил, че началната дата на пророчеството за 2300 вечери и сутрини е същата както за пророчеството от 70 седмици в Дан. 9. Съществуват оскъдни Библейски доказателства, за общо начало на двете пророчества и целта на тази статия не е да изследва връзката между осма и девета глави в Данаил, но да разисква началната и крайна дата на пророчеството за „2300 вечери и сутрини” с предположението, че двете пророчества започват по същото време.
Кога започва пророчеството?
Според Дан. 9, „пророчеството за 70 седмици” трябваше да започне с „издаването на заповедта да се възстанови и съгради Ерусалим”. Според адвентистите това стана в седмата година от царуването на Артаксеркс.
Кога беше седмата година от царуването на Артаксеркс? За да отговорим на този въпрос първо трябва да видим, кога царува Артаксеркс. За да направим това трябва да се обърнем към Клавдий Птолемей, астролог/астроном и математик от първи век, който всред всичките си писания, създаде списък с имената на царете (този лист е оспорван от някои учени). Според списъка на Птолемей, цар Артаксеркс царува от 464 год., което поставя неговата седма година в 457 год.
Много учени вярват, че Ксеркс умря в петия месец на 465 преди Христос. Те основават своето вярване върху вавилонско клинообразно писмо, казващо, че Ксеркс беше убит в петия месец, в година в която е имало две затъмнения. Според учените, годината с две затъмнения, е доказано, че е 465 година преди Христос. Също така се казва, че Артаксеркс не започна първата година от царуването си преди март/април на 464 год. преди Христос.
Целта на тази статия е не да потвърди или отхвърли тези дати, тъй като съществуват много разногласия между учените, по този въпрос. Заслужава си да отбележим, че пионерите на адвентното движение не представиха никакво доказателство, относно акуратността на списъка на Птолемей (освен ако те искат да предположим, че пионерите на адвентното движение бяха експерти в астрономията). В полза на аргумента, ние също ще предположим, че списъка на Птолемей беше правилен и ще приемем 464 год. преди Христос за първата година от царуването на Артаксеркс.
В Review and Herald от 17, януари, 1856, ние четем:
„Например, седемдесетте седмици 2300 дни, започват в седмата година от управлението на Артаксеркс Лонгиманус. Началото на неговото царуване, беше 464 год. преди Христос. Това е показано ясно от повече от двадесетте затъмнения, които са били многократно изчислявани и се оказва, че те са станалии в уреченото време. Преди да се покаже, че неговото царуване е определено погрешно, първо трябва де бъде доказано, че тези затъмнения са преброени погрешно. Това е нещо, което никой не направил или някога ще направи и следователно началото на неговото царуване не може да бъде променено от тази дата.” R&H Vol. VII., Jan. 17, 1856, No. 16, "The Times of the Gentiles"
Урия Смит, адвентен пророчески теолог казва:
„След царуване от седем години, Кир остави царството си на своя син Камбис, който царува седем години и пет месеца, до 522 год. преди Христос. Осем царе, чието царуване варираше от седем месеца, до 46 години, се възцариха до 336 год. преди Христос, както следва:
1. Smerdis the Magian, seven months, in the year B.C. 522; 2. Darius Hystaspes, from B.C. 521 to 486; 3. Xerxes from B.C. 485 to 465; 4. Artaxerxes Longimanus, from B.C. 464 TO 424 5. Darius Nothus, from B.C. 423 to 405; 6. Artaxerxes Mnemon, from B.C. 404 to 359; 7. Ochus, from B.C. 358 to 338; 8. Arses, from B.C. 337 to 336" (Данаил и Откровение)
Забележете, че списъка на Птолемей казва, кога започна царуването на Артаксеркс, а не кога беше неговата седма година. Така че годината, която трябва да е потвърдена с повече от „двадесет затъмнения” е 464, а не 457 год. преди Христос. Защо е важно това? Защото Милър не беше познат особено много със своите математически способности. Милър вярваше, че 2300 години започваха в седмата година от царуването на Артаксеркс, така че, за да намери, кога беше седмата година от царуването на Артаксеркс, той извади 7 от 464, първата официална година на Артаксеркс и получи 457 год. преди Христос. След това, единственото нещо, което той трябваше да направи беше да извади 457 от 2300, за да достигне до годината 1843. След това той реши, че Исус ще се завърне през юдейската 1843 год., която започна през март/април 1843 и завърши през март/април1844 год.
За тези, които не са забелязали и двете му изчисления са погрешни:
1. Изваждайки 7 от 464, за определяне на седмата година от царуването на Артаксеркс не е правилния метод. Ако използваме метода на Милър, той трябва да ни помогне да установим правилно втората година от царуването му. 464 – 2=462. Всъщност, втората година на Артаксеркс започна в 463 год. преди Христос. Затова седмата година от царуването на Артаксеркс всъщност започна в 458 год. преди Христос, а не в 457 год. преди Христос.
2. Също така Милър извади 457 от 2300, за да получи 1843 год. Това е правилно, тъй като няма нулева година (след 1 год. преди Христос, следва 1 година след Христос) Милър вярваше, че Исус щеше да се завърне в края на еврейската година през 1843 или март/април 1844 год.
Приемайки, че Артаксеркс започна царуването си в 464 год. преди Христос нека изчислим датите.
Ездра 7:8-9 казва:
„Ездра стигна в Ерусалим в
петия месец от седмата година на царя.
Ако първия месец от седмата година на Артаксеркс е март/април 458 год. преди Христос и това е началната дата, тогава края на 2300 години щеше да бъде през февруари/март 1843 год. дванадесет месеца преди оригиналното предсказание за март/април 1844 год.! Разбира се, първото предсказание на Милър (края на еврейската година през 1843 или март 1844 год.) не се изпълни и участниците в движението преживяха първото си разочарование (термин, който не е много използван от адвентистите. Обикновено те споменават голямото разочарование, което се случи на 22 октомври 1844 год.)
Как пионерите на адвентното движение избраха датата 22 октомври 1844 год.?
Съществуват три начина, чрез които пионерите на адвентното движение изчислиха датата 22 октомври 1844 год.
1) Оригиналният начин: Джордж Сторс. „Ето Младоженеца идва”, тази година, „излезте, за да го посрещнете”. Ние приключихме делото си за номиналните църкви и света, освен, начина, по който този вик може да ги засегне. Нашето дело сега е да събудим „девиците, които взеха лампите си и отидоха да посрещнат Младоженеца”. Къде сме сега? Ако видението се забавя, изчакайте го. Не е ли това нашия отговор след последния Март или Април? Да. Какво стана, когато Младоженеца се забави? Девиците заспаха, нали? Думите на Христос не останаха без изпълнение и Писанията не могат да бъдат нарушени и няма нужда да се преструваме, че сме били будни, ние спим, но не относно факта на Христовото пришествие, а относно времето. Ние стигнахме до времето на забавянето и не знаем, колко дълго ще се забави, и това е момента, в който сме задрямали. Някои от нас казаха в своя сън, „не определяйте друго време” и продължихме да спим. Сега трудността е да бъдем събудени. Господи, помогни ни, тъй като човешката помощ е напразна. Говори, Господи. О, нека Бащата сега, да открие времето! Колко дълго е времето на забавянето? Половин година? Как знаеш? Тъй като нашия Господ казва: В полунощ, когато Младоженеца се забави. Видението беше за две хиляди и триста вечери/сутрини или дни. Вечер или нощ, е половината от един от тези пророчески дни, така че, забавянето продължава шест месеца. Това е цялата дължина на забавянето. Настоящият висок вик на времето беше издигнат в средата на юли и се разпространи с голяма бързина и скорост.” (Нощта на забавянето.) В същата статия за среднощния вик четем: „Как влезнахме в нощта на забавянето? Тъй като ние обявихме началото на видението (за 2300 дни) в пролетта, вместо в есента на 457 год. преди Христос, ние не достигнахме до предназначеното пристанище с шест месеца и няколко дни. То ни постави в нощта на забавянето за шест месеца.” (Шест проповеди, Сторс) Тук може да видим, как пионерите на адвентното движение заемаха пасажи от други видения (Авакум, „Ако видението се забави, чакайте го”.), и как те предположиха, че десетте девици са чакали от пладне до полунощ, като това се равняваше на половин ден или шест месеца, за да оправдае тяхната не Библейска идея, че те могат да определят точната дата на завръщането на Христос. 2) ІІ. Самуил Сноу Самуил Сноу представи силно доказателство, като показа начина на определяне на новата година от юдеите Карайтс.
„Самуил Сноу пристигна в събранието. Той не беше слезнал още от запъхтения си кон, когато вестта се разнесе, че е пристигнал човек с вест. Сноу се качи на платформата и изложи своята идея, основана на преброяването на времето от юдеите Карайтс, че 2300 дни от Дан. 8:14 всъщност ще приключат на 22 октомври 1844 год. Събранието беше наелектризирано. (Paul A. Gordon & James R. Nix, for the Ellen G. White Estate, in the Footsteps of the Pioneers)
Г-н Сноу беше научил за еврейската секта на Карайтс, които вярваха, че юдеите пазеха годишните празници на погрешни дни. Карайтс вярваха, че новия начин на изчисляване на времето за годишните празници не е Библейски основан, тъй като времето е изчислено предварително, вместо да е направено по стария начин, на следене за появяването на новата луна (всеки месец) и проверяване на реколтата на ечемика (за новата година). Г-н Сноу вярваше, в начина, по който Карайтс определяха новата година и през август, 1844 год., той изчисли, че десетия ден на седмия месец през 1844 год. щеше да бъде на 22 октомври.
„Милъровите адвентисти първоначално очакваха, че Господ ще дойде по време на юдейската година, която свършваше през пролетта, на 21 март 1844 год., но дори преди настъпването на този ден се появиха предложения, че времето може да се забави още малко. Още през февруари, 1844 год. Самуил Сноу предлагаше есента на 1844 год. като времето на завръщането на Христос, но не беше преди събранията в Ексетър, 12-17 август, когато беше приета датата 22 октомври.” (Paul A. Gordon & James R. Nix, for the Ellen G. White Estate)
Въпросът е, как г-н Сноу знаеше, кога новата луна през октомври щеше да бъде видима в Израел? Това, което г-н Сноу направи, беше точно това, което юдеите Карайтс вярваха, че останалите юдеи вършат погрешно. Г-н Сноу не използва метода на Карайтс, наблюдение за новата луна и узряването на ечемика в Израел. Доколкото знаем, г-н Сноу не провери узряването на ечемика в Израел, за да може да определи кога започва новата година. Явно е, че той не дочака появяването на новата луна през октомври, след като определи деня предварително (август 1844 год.)
Г-н Сноу изчисли астрономическата нова луна, (conjunction), но не взе в предвид че тази нова луна не може да се види! Първата видима луна след новолуние, може да се види след 15-48 часа, след астрономическата нова луна. Това означава, че първия ден на седмия месец, приемайки, че е бил през октомври (повече за това след малко) може да е бил 15 – 48 часа след 11 октомври1 (новолуние за октомври 1844 год.)
Аз размених кореспонденция с Карайтс-юдеин и той каза следното:
„Еврейските дни започват на предишния ден. Ако 14 октомври е началото на месеца, това означава, че новата луна е била видяна предишната вечер, (на 13 октомври). Дали луната е била видяна вечерта наистина преди 14 октомври е неизвестно. Но, имайки предвид астрономическите данни може да кажем с абсолютна сигурност, че новата луна не е била видима преди вечерта на 13 октомври, докато вечерта преди 14 октомври, тя е била ясно забележима (с изключение на лоши атмосферни условия).
Пионерите на адвентното движение написаха:
„Чрез пълен и внимателен преглед на въпроса, ние продължаваме да сме убедени, че истинския седми месец на еврейската година, може да съвпада само с нашия октомври, започващ с първата поява на новата луна на 13я ден от този месец и завършвайки с появата на новата луна на 11 ноември.” (R&H Vol. X., Sep. 3, 1857. - No. 18. The Time in our Year of the True Seventh Month)
Какво означава всичко това? Не е възможно десетия ден от седмия месец (приемайки, че е през октомври) да съвпадне с 22 октомври, поради факта, че първата поява на новата луна, не е била видима вечерта преди 13 октомври. Най-доброто, на което адвентистите могат да се надяват е, че първата нова луна (в Израел) е била на 13 октомври и по този начин 14 октомври ще бъде първия ден на седмия месец, а 23 (22 октомври от залез слънце, до 23 октомври залез слънце) десетия ден. Адвентистите казват, че след като трябва да гледаме часовото време в Израел, тогава то се равнява на 22 октомври 10:00 часа до 23 октомври 10:00 часа Бостънско време. Този аргумент не е особено силен, тъй като юдеите Карайтс в целия свят не празнуват седмия ден и останалите юдейски празници във времето, в което те са празнувани в Израел. Също така се вижда, че пионерите имаха различни убеждения по въпроса.2
„Със затаен дъх адвентистите, които бяха разпръснати в североизточната част на Северна Америка и не бяха по-малко от 50 000 и по всяка вероятност наближаваха 100 000, станаха, за да поздравят деня на събитието, вторник, 22 октомври, 1844 год. Някои заеха удобни позиции, от където можеха да гледат към ясното небе, надявайки се първи да съзрат завръщането на техния Господ. Кога ще дойде Исус? Сутрешните часове се изнизаха бавно и пладне дойде, след това следобяда и накрая тъмнина покри земята. Но все още беше 22 октомври и щеше да продължи до полунощ. Най-накрая и този час дойде, но Исус не се завърна. Разочарованието беше отвъд всякакво описание. В по-късните години някои описаха своята опитност. Хайрам Едсън представя живо описание за начина, по който те са гледали за идването на Господ, „докато часовника показа 12 часа в полунощ. Тогава нашето разочарование се превърна в увереност.” Описвайки опитността си и дълбочината на съжалението той казва: „Нашите най-съкровени надежди и очаквания пропаднаха и дух на страдание ме завладя, какъвто не бях изпитвал преди това. Изглеждаше, че изгубването на всички земни приятели, не можеше да се сравни с това. Ние плакахме и плакахме, докато деня се зазори.” (Ellen G. White: The Early Years Vol. 1, page 53)
Според думите на Хайрам Едсън, те бяха разочаровани в полунощ (Бостънско време), но в реалност, всичките ритуали, включително влизането в Пресветото място не бяха изпълнени до последните 12 часа на деня (изгрев до залез). С други думи, следвайки мислите на пионерите (те чакаха през целите 24 часа), разочарованието трябва да се е случило някъде след 10:00 часа на 23 октомври и така термина, който те използваха трябва да бъде: „разочарованието на 23 октомври” а доктрината трябва да казва, че 23 октомври отбелязва края на 2300 вечери и сутрини.
Историка на адвентната църква J.N. Loughborough казва:
„Десетият ден от седмия месец, юдейско време 22 октомври 1844 год.) най-после дойде... Часовете отминаха бавно и когато накрая слънцето се скри зад западния хоризонт, еврейския десети ден от седмия месец беше приключил. Сенките на нощта още веднъж разстлаха своите тъмни плащаници над света и с тази тъмнина в сърцата на вярващите в пришествието, дойде болката на тъгата...” (Great Second Advent Movement, p. 183)
Тук изглежда, че или идеята на г-н Loughborough3 за „залез до залез” оказа влияние на неговото описание, за това, което се случи през този ден или пионерите имаха различни идеи, как 22 октомври трябва да бъде изчисляван. Също така ние можем да видим, че те сбъркаха и при изчисляването на края на десетия ден от седмия юдейски месец: „когато накрая слънцето се скри зад западния хоризонт” на 23 октомври.
От това изказване може да видим ясно, как адвентистите не знаеха, че предполагайки, че седмия месец на юдейската година беше през нашия октомври, десетия ден беше на 23 октомври (залез слънце на 22 до залез слънце на 23) а не 22 октомври.4 Ако това не е достатъчно доказателство, че пионерите на адвентното движение бяха сбъркали, всеки юдейски календар изчислява Йом Кипур за 1844 год. през септември, а не през октомври. Досега не съм намерил доказателство, че през 1844 год. юдеите Карайтс са празнували Йом Кипур през октомври.5 Аз отправих запитване, до юдеите Карайтс и ето отговора, който получих:
„През 1844 год. празника Йом Кипур беше отпразнуван от Карайтс през септември, а не през октомври и това е потвърдено от надгробен надпис, цитиран от Abraham Firkowitz в неговата книга "Avnei Zicharon" (буквално `Камъни на възпоменание`, публикувана във Виена през 1872 год..) Трябва да отбележим, че се твърди, че Firkowitz е променил някои от надписите, които са цитирани в неговата книга. Всички тези несигурни обвинения, са относно надгробни надписи от ранните векове на настоящата ера и не може да има съмнение в автентичността на късните надгробни надписи, и по специално тези от деветнадесети Йом Кипур век. На стр. 242 Firkowitz цитира от надписа на надгробен камък от „Ново гробище” в Козлов, където се казва:
„Йосиф Шломо умря на седемдесет и пет години. Целият Израел скърбя и плака за него. Те го погребаха с голяма чест в дванадесетия ден на месец Тевет, в 605 година от шестото хилядолетие от сътворението, според нашето преброяване, според римското преброяване на 10 декември 1844 год. тук в Козлов или Юпетория, на Кримския полуостров, по време на царуването на господаря, великия и могъщ цар на Русия и други страни, т.е. императора, негово величество Николай, първия Павлович, в двадесетата година на неговото царуване и в шестдесет и първата година, откакто Кримския полуостров премина под господството на руския цар, от дните на царица Екатерина втора, която го извоюва от ръката на татарския цар Гари хан, който беше цар на Крим по това време.”
Както може да се види денят на Карайтс 12 Тевет кореспондира с 10 декември 1844 год. Имайки предвид, че Руската империя използваше Юлианския календар, тогава 10 декември от Юлианската година отговаря на 22 декември от Григорианската година (системата, която се използва навсякъде днес). Ако 12 Тевет отговаря на 22 декември 1844 год. (Григориански календар) , тогава Тевет трябва да започва на 10 декември (Григориански календар). Като имаме предвид, че Тевет е десетия еврейски месец, а Тишри, (в който е Йом Кипур) е седмия месец, става ясно, че Йом Кипур през 1844 год. трябва да е бил отпразнуван в края на септември, а не в края на октомври.
Съществува още един интересен факт относно теорията на Сноу, който противоречи на друг факт на адвентната църква.
Датата на Христовата смърт
Пионерите приеха идеята на Сноу, че юдейския календар винаги започва с Новата година през април. (Тълкуването на Сноу относно броенето на времето от Карайтс не е напълно точно, тъй като Карайтс се водят от луната и узряването на ечемика, което не означава, че всяка нова година е започвала през април.)
„Според Карайтс истинската година не може да започне преди появяването на новата луна през април. Те са стриктни пазители на Мойсеевия закон.” R&H Vol. X., Sept. 3, 1857, - No. 18. The Time in our Year of the True Seventh Month
Урия Смит написа:
„По време на консулството на Тиберий, Цезар Август V и Aеlius Sejanus (U.C. 784, A.D. 31), на осмия ден от април (25 март).” Daniel and the Revelation, Seventy Weeks
Ако според погрешното мнение на Сноу относно вярването на Карайтс, че новата година не може да започне преди появяването на новата луна през април, тогава защо Урия Смит казва, че Исус умря на 25 март? Ако приложим същата „адвентна/Карайтс логика, тогава адвентистите трябва да приемат „адвентния /Карайтс факт”, че първия месец на 31 год. след Христос започна на 10 април и по този начин поставя разпъването на Христос в неделя, 24 април. (ако приемем, че 25 март беше петък).
Какво стана с г-н Самуил Сноу? Какво стана с човека, който беше отговорен да открие новата светлина? Какво стана с този, който притежаваше всички отговори за причината, поради която Исус не се завърна в предсказаното от Милър време в края на юдейската година през 1843 год.?
„За кратко време след разочарованието, Сноу се съмняваше и изследваше дали не е направена грешка в пророческото изчисление на годината и търсеше друго време или събитие. Той отхвърли вестта, която Хайрам Едсън беше получил, че датата е била правилна и че това е било времето, когато Исус е влезнал в Пресветото място, където Той трябваше да извърши определено дело, преди да се завърне на земята. Той продължи да изследва за точното време на Христовото завръщане. Той проповядваше, че това щеше да стане на 22 октомври 1845, 1846 или 1847...
През май 1845 год. Сноу си въобрази, че е Илия пророка. В глава, озаглавена: „Обявяването” в книга, който той написа, той каза за себе си: „Чрез специалното благоразположение на Бог, чрез Исус Христос... аз бях призован и упълномощен, да вървя пред лицето на Господ в силата и духа на Илия, за да приготвя пътя за Неговото идване от небето...като Негов министър председател аз изисквам всички царе, президенти, магистрати и управници, светски или духовни пълно предаване на всичката сила и власт в моите ръце, в името на Цар Исус, който идва... ВОЙНИ, ГЛАД, ЕПИДЕМИИ и РАЗРУШЕНИЯ... ще се разпространяват всред народите все повече и повече, докато земята бъде напълно опустошена. Тогава ще разберете, че между вас е имало пророк.
Неговите последователи започнаха да издават „Истинската зорница”, на 29 декември 1845 год., като обявяваха, че Исус беше Цар и Сноу, Неговия вестител, Илия. Сноу също отказа да подкрепи движението, което се зараждаше под ръководството на Джеймс и Елън Уайт. Осъждайки жените, които заставаха да проповядват от амвона, той каза: `Нека вашите жени да мълчат в събранието... Аз не позволявам на жена да поучава, нито да узурпира авторитет над мъжа, но да мълчи.` Също така той не прие допълнителната светлина, като събота, седмия ден или спящото състояние на мъртвите.
На 13 юли, 1870 год. той проповядва последната си проповед в църквата „Планината Сион”. Той умра на 84 год., според неговата погребална служба. Мисленето на Сноу се беше изкривило и той продължи да вярва, че той е Илия до деня, в който умря. От живота на Самуил Сноу ние можем да научим, че Бог може да използва човек, за да представи действителна истина, но този факт няма да го предпази от възгордяване, нито от отдалечаване от пътеката на истината.(Lest We Forget Volumes 1 - 4 (1991 - 1994) A Quarterly Adventist Pioneer Library Periodical, LWF Volume 3, Second Quarter, 1993 Number 2 Adventist Pioneer Library, "Samuel S. Snow 1806 - 1870 Modern Elijah?")
ІІІ Официалният път „Дните трябваше да се броят от началото на работата по възстановяването и повторното изграждане на Ерусалим (Дан. 9:25), но Ездра и придружаващите го не пристигнаха в Ерусалим до петия месец (Ездра 7:8) и със сигурност на тях са им били необходими поне два месеца, за да се установят и приготвят за да градят, което щеше да премести датата в седмия месец.” Uriah Smith: 1832 - 1903, Parable of the Ten Virgins
Това е, върху което те изграждат техните вярвания: Предположения! Те изопачиха и прибавиха към истината, за да докажат, че са прави! Това се случва, когато хората пренебрегват думите на Исус, че никой не знае кога ще стане Неговото завръщане. Адвентистите трябваше да се доверят на думите на Исус вместо на тези на Милър, Сноу, Урия Смит, и Елън Уайт. Не съществува дори и прашинка от Библейско доказателство, което да заявява, че пророчеството за 2300 вечери и сутрини завърши на 22 октомври 1844 год. Единственото „доказателство”, което адвентистите представят е писанията на Птолемей, предположенията на Сноу (фалшив пророк) и не библейското предположение, че началната дата на заповедта за изграждането на Ерусалим е през седмия месец от седмата година на Артаксеркс.
Забележки 1. На форумите на интернет имаше няколко дискусии относно точната начална дата на седмия месец през 1844 год. Тази статия първоначално посочи, че пълнолунието беше на 13 октомври, допълнителното изследване доказа, че то стана на 11 октомври. Интересно е да забележим, че адвентистите, като Урия Смит например, изчислиха тоз ден погрешно:
„Когато тези дни приключиха в 1844 год. единственото необходимо нещо, което трябваше да открием е десетия ден от седмия месец, юдейско време, през тази година. Тъй като годината започва с първото пълнолуние след пролетното равноденствие, седмия месец започва на 12 октомври и десетия ден от месеца се пада на 22 октомври.” Looking unto Jesus, p. 215
2. Искам да посоча, че ако някой смята, че аз съм „изопачил фактите” относно часовите зони, тогава те трябва да приемат, че следващите цитати са „изопачаване на фактите”:
„Десетият ден от седмия месец, великия Ден на омилостивението, времето за очистване на светилището, който през 1844 год. се падна на 22 октомври...” TGC p. 399
„Внимателното изследване на тип и прототип показа, че кръстната смърт на Христос се случи на самия ден в годишния кръг от церемонии, които бяха дадени на Израел, когато пасхалното агне беше заклано. Не трябва ли очистването на светилището, представено в Деня на омилостивението, което се падаше на десетия ден от седмия месец, да се случи на същия ден в годината, както типологията беше празнувана?” (Виж ВБ стр. 399) Според истинското Мойсеево преброяване на времето, този ден се падна на 22 октомври. През август 1844 год. по време на събрание в Ексетър, Ню Хампшир, тази идея беше представена и беше приета като датата за изпълнението на пророчеството за 2300 дни. Притчата за десетте девици в Мат. 25:1-13 получи важно значение, очакването на младоженеца, очакването и дрямката на тези, които очакваха женитбата, високия среднощен вик, затварянето на вратата и др. Вестта, че Христос ще дойде на 22 октомври, беше позната като „среднощния вик”. Ellen G. White: The Early Years, Vol. 1, p.50
„Когато десетте жени се молеха тази декемврийска сутрин в южен Портланд, един въпрос доминираше техните умове. Опитността, през която те преминаха на 22 октомври 1844 год. беше ли водена от Божия дух? Пророчеството беше ли изпълнено на 22 октомври или тяхната опитност беше заблуда, която не беше поставена на здравата основа на Писанията и не беше ръководена от Божия дух? В сърцата си те извикаха: `Защо, о защо бяхме разочаровани`? Видението отговори на първия им въпрос. Бог ги беше водил в отминалата им опитност. Среднощният вик беше част от Божието провидение.” (Пак там стр. 59)
„По време на следващото събрание, което се състоя в дома на нейните родители тя изложи подробно и детайлно това, което и беше показано във видение. Това доведе до облекчение на адвентистите в Портланд. Те познаваха Елън, те познаваха нейното семейство. Те бяха чули, че й е било дадено видение, и когато те го чуха от нейните собствени уста, приеха това, което им беше казано като вест от Бог. То задоволи една от техните нужди в тази опитност. Според Джеймс Уайт на това събрание са присъствали около шестдесет души, принадлежащи към адвентистите в Портланд, които приеха видението и чрез него възобновиха своето доверие в изпълнението на пророчеството относно 22 октомври 1844 год. (Пак там стр. 62)
„За да разберем какво точно се случваше, ние трябва да направим кратък преговор. В своята опитност на очакване през 1844 год., адвентистите имаха абсолютната увереност, че Исус ще дойде на 22 октомври. Те нямаха дори и сянка на съмнение. В умовете им нямаше място за въпроса: `Ами ако Исус не дойде?` Те бяха толкова сигурни, че не ожънаха нивите си и не извадиха картофите. Съществуваше сигурност, че всичко щеше да приключи във вторник, 22 октомври.” (Пак там, стр. 67)
3. Че г-н Loughborough беше авторитет по този въпрос може да бъде показано от предговора на неговата книга:
„Съществуват много полезни книги в ръцете на хората и моето извинение за прибавянето на още една към този списък е, че в тези страници, аз представям много неща относно адвентистите и по-специално адвентистите от седмия ден, които не са били представени в тази им вид пред хората. Освен това, много хора, които приеха каузата в по-късните години и които не са били свидетели на нещата, които споменавам, искрено пожелаха тези факти да бъдат описани от тези, които са били част от ранните години на това дело. Аз се запознах с адвентното движение през 1843 и 1844 год. и след 2 януари 1949 год. разгласявах доктрината първо като адвентист, а след 1853 год. като адвентист от седмия ден. За мен е удоволствие да `говоря за неща, които съм видял и чул`... В допълнение на моите наблюдения, аз също представям свидетелството на други очевидци, относно техните опитности. Тези факти трябва да имат повече тежест за искрения читател, отколкото случайните изказвания на хора, които не са присъствали на такива места.”
Също така е забележително, че книгата на г-н Loughborough беше одобрена от пророка на църквата:
„Записът на опитността, през която Божия народ премина в ранната история на нашето дело трябва да бъде преиздадена. Много от тези, което са дошли в истината след тези дни са неосведомени за начина, по който Бог работеше. Опитността на Уилям Милър и неговите сътрудници, на Капитан Джозеф Бейтс и други от пионерите на адвентната вест, трябва да бъдат представени пред нашия народ. Трябва да се обърне внимание на книгата на старейшина Loughborough. Нашите ръководещи братя трябва да видят какво може да се направи за преиздаването на тази книга.” The Publishing Ministry, page 30 [* Забележката тук е за книгата „Издигането и прогреса на доктрините на адвентистите от седмия ден”, която беше издадена през 1892 год. от J.N. Loughborough. През 1905 год. бе издадено ревизирано издание под заглавие Великото движение за второто пришествие.
4 В дух на справедливост трябва да кажем, че изглежда, че не всички адвентисти държаха на датата 22 октомври. Следващият цитат се появи на 19 октомври в „Среднощния вик”.
„Часовото време в Ерусалим. Ако това е стандарта, ние може да не видим десетия ден до 23 октомври, тъй като новата луна не можеше да бъде видяна преди сутринта на 12 октомври в Ерусалим и ако тя не се беше появила до вечерта на 13 октомври, тогава първия ден на новия месец, можеше да бъде дори толкова късно като 14 октомври и десетия ден можеше да бъде на 24 октомври. Нека не изоставяме нашата увереност дори ако нашия Господ не се завърне на 23 октомври. Нека никой да не злоупотребява с продължението на времето след 22 октомври.”( The Midnight Cry, October 19, 1844, page 132.)
Изказванията, (които не са официални изказвания на адвентната църква) подкрепят моя аргумент. Дори ако адвентната църква направи огромно количество от предположения простиращи се от съмнителната връзка между седемдесетте 7ци и пророчеството за 2300 вечери и сутрини в смисъла на неговото изпълнение, не съществува валидна причина, защо те проповядваха, че 22 октомври 1844 год. отбелязва края на 2300 вечери и сутрини. Най-доброто, което те трябваше да заявят, че 23 октомври 1844 год. (юдейско време) отбелязва края на 2300 вечери и сутрини.
5. Следващият Е-мейл от пастор Сидни Кливланд поставя ударението върху септември, като дата за Йом Кипур.
„Добре съм запознат с опитите на ултра-консервативните адвентисти от седмия ден, които се стараят да намерят начин да спасят датата на Елън Уайт, 22 октомври 1844 год. от пълно поражение. Също така съм уверен, че голяма част от адвентните учени, образованите членове и водачи на църквата представят и продължават да представят доказателства, че Елън Уайт беше в грешка. Така че тези хора, в адвентната църква, които се опитват да докажат, че Елън Уайт е била права в нейните изказвания за 22 октомври 1844 год. не само се противопоставят на историческите и Библейски факти, но също така срещу древните и съвременни юдейски учени, както и срещу своята собствена адвентна църква.
Повечето от това, което се казва от ултра-консерваторите в адвентната църква е предназначено да въвлече човек в гонене на празни мечти. Неопровержимо е, че много преди 1844 год. равинските юдеи бяха решили да приемат лунен календар за използването му в цял свят, за определяне на степента Абиб в узряването на ечемика Причината за това е явна – тя осигури целия юдейски свят с постоянно предсказуемо време за празнуването на Деня на омилостивението. Също така е ясно, че Карайтс използваха много малка вариация в своите изчисления, така че те достигаха до ден, който или съвпадаше с този на равинските юдеи или се различаваше от тях с няколко дни. Повтарям, всичко това беше утвърдено много преди Елън Уайт да започне да очаква, че Христос ще се завърне на 22 октомври 1844 год. и много преди тя да напише нещо по този въпрос. Елън Уайт използва равинския календар, когато публикува своите изказвания. Запомнете, ЕЛЪН УАЙТ НИКОГА не прави забележка за календара на Карайтс, нейните изказвания винаги са били основани на Мойсеевия/равински календар.
Така че нека да се завърнем към оригиналното изказване излязло от под перото на фалшивия пророк Елън Уайт. Тя написа: „Под МОЙСЕЕВАТА СИСТЕМА очистването на светилището, или великия Ден на омилостивението, се падаше на десетия ден от седмия месец на юдейската година... Десетият ден, от седмия месец, великия Ден на омилостивението, времето на очистването на светилището, който в годината 1844 се падна на 22 октомври...” (Великата борба стр. 400 и 457)
Сега, не пропускайте, че Елън Уайт одобри 22 октомври 1844 год. въз основа на Мойсеевата/равинска система. Тя не одобри датата въз основа на вавилонски календар или на изчисленията на Карайтс. Тя го одобри на основата на изчисленията на равините в хармония с Мойсеевия закон. Изчисления на равините са тези, които в 1844 год. идентифицираха юдейския ден на омилостивението (10 Тишри) на 23 септември. Този факт е удостоверен от Юдейската теологична семинария, Юдейските календари, Юдейската енциклопедия, всеки почтен юдейски учен и дори цялата Карайтс система от учени. Елън Уайт беше в грешка, когато търсеше деня на омилостивението на 22 октомври.
Единственото и последно усилие на адвентистите от седмия ден, за да ни отклонят от явната грешка на Елън Уайт, е да ни накарат да търсим степента на узряване на ечемика Абиб. Но това отново е отклонение от изказването на Елън Уайт. Това е димна завеса, предназначена да скрие или обърка фактите, които самата Елън Уайт написа, и публикува навсякъде по света. Тя избра 22 октомври на базата на претенцията на Самуил Сноу, че датата му е била показана във видение „от Бог Отец”. По този начин ние виждаме един фалшив пророк, който излъгва друг фалшив пророк, за да може да изфабрикува фалшива доктрина!
Това ни довежда до така наречения календар на Карайтс. Още веднъж нека не забравяме, че Елън Уайт никога не одобри някой от дните на Карайтс. Самуил Сноу беше този, който представи така наречения календар на Карайтс, за да може да оправдае своята претенция, че е вдъхновен Божий пророк (т.е. „Илия”, който щеше да дойде). Елън Уайт се съгласи с неговата измама и одобри НЕГОВАТА дата, 22 октомври.
Трябва да запомним още едно последно нещо. Това, което Елън Уайт написа във Великата борба, беше пълното и „официално” обяснение на лъжите на Сноу. Но фактите показват много ясно, че в онези дни, Елън Уайт и нейния съпруг продължаваха да се надяват, че Исус щеше да се завърне скоро, на 22 октомври, 1844 год. – след това през 1945, 1946, 1947 и т.н. Така, че фактите показват, че в това време, Елън Уайт не беше нито вдъхновена, нито сигурна, кога беше всъщност самия ден на омилостивението (и поради това, кога Исус щеше да се завърне). С други думи, нейното очакване беше опит да наложи един мит, който трябваше да се превърне в реалност. Това не се случи.
Три десетилетия след поражението, след като е било направено „запазващо репутацията” завъртане на цялата лъжлива история, с увереност Елън Уайт написа: „от всичките велики религиозни движения, след дните на апостолите, никое движение не е било по-чисто от човешко несъвършенство и хитростите на Сатана, отколкото това през есента на 1844 год..” (Великата борба стр. 401) На това място Елън Уайт излъга безсрамно! По този начин, така нареченото „Голямо разочарование” се превърна в „Голямата лъжа”!
(Е-мейл от Сидни Кливланд до Азенилто Брито, 16 юли, 2001 год.)
|
|
|